
  Да, тъй беше, защото Хумпал имаше крака като на слон. Той много се гордееше с тях и ги наричаше „славните ми кметски крака“. 
  Те наистина бяха прочути чак до града Млада Болеслав и можеше да се каже, че само благодарение на тези достолепни крака Хумпал 
  вече осем години оставаше кмет. Тъкмо започваше деветата година, когато той прати на обущаря известие:

  „Румцайс, ела, трябват ми нови обувки.“

  Румцайс пъхна в джоба на зелената си престилка книжния метър, на ръката си метна едно парче червена кожа от Кордова 
  и се упъти към кметството. А да се прави услуга на кмета Хумпал не беше кой знае какво щастие.

  Кметът вече седеше в креслото си в заседателната зала. Единият му крак беше събут и положен на възглавничка. 
  Възглавничката държаха четирима юначаги под командата на общинския Фищула[3]. Наоколо стояха дванайсетте градски съветници 
  и се любуваха на кметския крак.

  — Това се казва крак, а? — рече Хумпал на Румцайс още от вратата и блажено помръдна палеца си. Румцайс обаче вместо да засипе 
  крака му с похвали, каза каквото си мислеше:

  — Исполински крак наистина, но и по-голям съм виждал.

  Палецът на кмета се сгърчи от ярост.

  Автор: Вацлав Чтвъртек
  

Как обущарят Румцайс стана разбойник


  Както вече разбирате, центърът на нашата история не е къде да е, а в този морски град.
  Злосторницата, за която споменахме, можеше да отиде къде ли не - в София, Лондон, Париж... 
  но не, тя си избра Бургас. Какво да се прави - неприятностите са явление, над което нямаме сила.
  Поне така си мислеше и Валентин, когато колата на баща му паркира пред входа на СУ
  „Иван Вазов".
  - Хайде, слизай, закъснявам за работа!
  - Да, да - закима Вальо. Внимателно затвори вратата на слизане и потътри крака по тротоара. 
  Все още преглъщаше отминали спомени от едно добре прекарано лято, което неусетно беше свършило. 
  Спря се с лице към училищната сграда, мушнал ръце в презрамките на раницата си, и взе да чупи недоволно устни. 
  След малко чу клаксон, придружен от бащиния му глас:
  - Стига си се мотал! Да те видя да влизаш!
  - Да, да! - Вальо се обърна да помаха на татко си.
  Нека накратко кажем как изглежда нашият герой, та ако някой ден го засечете в Бургас, да го поздравите. 
  Не е нито висок, нито нисък, което го имунизира срещу прякори като дългуч или джудже. Има мека кестенява коса
  и винаги си сресва бретона наляво, понеже от малък майка му го харесваше така. Очите му са пъстри, 
  озарени от лукаво сияние. Нослето му е малко, усмивката чаровна, а зъбите - по-бели и от сняг. 
  Мие си ги след всяко ядене и забравя само понякога. Накратко, да си го кажем направо - Вальо е сладур. 
  Първият час е започнал вече, а на първия чин виждаме да кротуват, необичайно за тях, Вальо и Антон - 
  същинско чудо е, че той още си помни цялото име. 
  Откакто се е родил, всички го наричат Тони, в училище стана Тонфийлд. "Добре", че прави и по някоя пакост, 
  та родителите да му се тросват по име.Тони има русолява коса и много лунички.
  Доста е хилав, като направен от кибритени клечки. Но най-много го отличава шапката с козирка, 
  която носи като аксесоар. Винаги я слага наобратно. Веднъж учителят по литература му беше извикал: 
  „Ей, Колфийлд, свали тази шапка".

  автор: Калоян Чобанов

Баба Яга в Бургас и други истории


  - Горе-долу на твоята възраст откраднах първия си диамантен пръстен - започна баба му.
  Бен беше изумен - отчасти от представата, че баба му някога е била на неговата възраст,
  което изглеждаше невъзможно, отчасти заради очевидния факт, че единайсетгодишните момиченца
  обикновено не крадат диаманти. Може би химикалки с брокат, фиби и понита играчки, 
  но определено не и диаманти.
  — Знам, че като ме погледнеш с моя "Скрабъл", плетенето и обичта ми към зелето, ме смяташ за 
  някоя скучна бабичка...
  - Не... - възрази Бен не съвсем убедително.
  - Но забравяш, дете, че някога съм била млада.
  - Какъв бе првият пръстен, който открадна? - попита нетърпеливо Бен. - С голям диамант ли беше?
  Старицата се изкиска.
  - Не чак толкова голям! Но пък беше първият. Все още е някъде тук. Иди, моля те, и донеси 
  юбилейната кутия с бисквити от кухнята.
  Бен сви рамене учудено, сякаши не знаеше нищо за кутията и невероятното й съдържание.
  Къде точно, бабо? - попита Бен, излизайки от дневната.
  - Най-отгоре в шкафа, момчето ми - извика тя след него. - Хайде, бързичко. Мама и тати скоро ще се зачудят къде си.

  автор: Дейвид Уолямс

Бабата бандит - Всичко


  Долу миришеше на мекици с пудра захар.

– Мням – Лина се облиза – Мамо, знаеш ли каква е тази жена, дето живее до нас?

– Да, госпожа Стефания Шиева доколкото чух от другите съседи, се преместила тук преди десетина години. Изглежда като човек, който си има много грижи на главата. Не искам да ѝ създаваме проблеми.

– Мен ако питаш, изглежда по-скоро като човек, който създава проблеми. Шантава една такава Стефания – Шантавѝя. Ха-ха!

– Лина!

– Добре, добре! Какво ще кажеш с Нико да ѝ занесем няколко мекици и да се представим? – Лина се усмихна, а майка ѝ се намръщи.

– Сигурна ли си, че нямаш нещо наум?
– Честна дума.
– Добре, но да не ни изложите, моля те.
Лина грабна чинията с мекиците и изхвърча навън.
– Хайде, Нико! Ела да се запознаем със Стефания-Шантавѝя!
– С кого?

– Ще видиш – отговори му, след което изхвърчаха на улицата.

– Почукай, де! – изкомандва тя, като застанаха пред дъсчената вратичка.

– Е, защо аз!
– Почукай, почукай! Ти, ти. А пък аз ще говоря.
Нико почука, а Лина моментално отстъпи крачка назад и захапа мекица. Когато Стефания отвори, Нико не беше подготвен за външния ѝ вид и извика толкова силно, все едно бе видял най-големия си кошмар. Отблизо съседката им изглеждаше още по-зловеща. Очите ѝ – малки и сиви, едва се забелязваха, но пък огромен орлов нос заемаше половината ѝ лице. От долния му край се спускаха дълбоки бръчки, които кръстосваха пътища с няколко завити черни косъма. Облеклото ѝ перфектно допълваше цялостното първо впечатление.

автор: Радостина Николова


Шантавия до шия


  — Отивам на пазар в селото — каза майката на Джордж в събота сутринта. — Бъди послушен и не прави пакости.
  Изключително глупаво е нещо такова да кажеш на малко момче. Това незабавно го накара 
  да се зачуди каква ли пакост може да стори.

  — И не забравяй да дадеш лекарството на баба си в единайсет часа — добави майка му, 
  излезе и затвори вратата след себе си. Баба му, която дремеше на стола до прозореца, отвори лукаво 
  едно око и се обади:

  — Чу майка си, Джордж. Не забравяй за лекарството ми.
  — Няма, бабо.
  — И поне веднъж бъди послушен, докато нея я няма.

  — Добре, бабо — отвърна Джордж.
  Джордж умираше от скука. Нямаше си брат или сестра. Баща му беше фермер, а фермата, в която живееха, 
  бе отдалечена на километри и нямаше други деца, с които да си играе. Омръзнало му бе да гледа прасета, 
  кокошки, крави и овце. Най-много му беше омръзнало да живее в една къща със старата си мърмореща баба. 
  Да се грижи сам за нея, не бе най-приятният начин да прекара съботната сутрин.

  — За начало можеш да ми приготвиш чаша чай — каза баба му. — Така за няколко минути няма да правиш бели.
  — Добре, бабо.
  Джордж ненавиждаше баба си. Тя беше егоистична, свадлива старица. Имаше светлокафяви зъби и малка, 
  нацупена като кучешко дупе уста.
  — Колко захар искаш в чая, бабо? — попита я Джордж.
  — Една лъжичка. И без мляко.
  Повечето баби са мили, добри и услужливи старици, но не и неговата. Тя по цял ден седеше на стола си до прозореца 
  и все се оплакваше, мърмореше, цупеше, мрънкаше и роптаеше за това и онова. Нито веднъж, дори в дните, 
  в които беше в добро настроение, тя не се усмихна на Джордж с думите: „Какво ще кажеш да поиграем на 
  «Не се сърди, човече»?“ или „Как беше днес в училище?“. Тя, изглежда, изобщо не се интересуваше от другите хора, 
  а само от себе си. Баба му бе една проклета стара мърморана.

  Джордж отиде в кухнята и приготви чаша чай от пакетче с филтър. Сложи захар, но не и мляко. Хубавичко разбърка чая 
  и й го занесе в дневната.

  Баба му отпи от чая.
  — Не е достатъчно сладък — рече тя. — Сложи още захар.
  Джордж върна чашата обратно в кухнята и добави още една лъжичка захар. Пак разбърка добре чая и го сервира 
  внимателно на баба си.

  — Къде е чинийката? — попита тя. — Няма да пия от чаша без линийка.
  Джордж й донесе чинийка.

  автор: Роалд Дал
  

Невероятното лекарство на Джордж

Глава първа
  Къде е Царицата?

  
  Мечето Реми беше най-добрият шахматист в гората “Нелсън Мандела”. 
  Той имаше пухкава козина и винаги носеше риза на синьо-бели квадратчета, 
  широк панталон и чехли с нарисувани по тях мечета. 
  Навсякъде в гората имаше къщи, в които Реми и приятелите му живееха весело. Реми нямаше лична къща, 
  а спеше в първата къща, в която влезеше. Той просто сканираше лапата си на вратата на къщата, 
  за да отключи и отвори. 
  
  Всеки понеделник в гората имаше турнир по шахмат. 
  Тогава кафявите мечки играеха срещу пандите или полярните мечки. 
  Този понеделник Реми седна на масата срещу една панда.
  Докато Реми нареждаше фигурите на шахматната дъска, откри, че му липсва царицата. 
  Тогава той погледна бързо под масата, но не я намери. Вместо това, видя един ключ на земята. 
  Вдигна го и попита пандата:
  - Този ключ Ваш ли е?
  Пандата отоговори: 
  - Не.
  Оставаше още една минута до началото на състезанието. Реми каза пак:
  ⁃ Извинете, но този мач не може да продължи, защото ми липсва фигура.
  
  Реми напусна турнира и тръгна към къщата, в която беше нощувал. 
  Там имаше камера, която записваше нощем. Той разгледа записаните видеа от миналия вторник - 
  денят след последното състезание. На едно видео се виждаше една средна сянка на животно, 
  в къщата, което държеше същия ключ като този под масата.
  На сянката се виждаха остра муцунка, уши и дебела пухкава опашка.
  
  
  от Зеф и Галя

Мечето Шахматист - 1

Глава втора
  Протестът на пухкавите опашки

  Остроумният Реми се сети, че животното от видеото най-вероятно беше лисица.
  Единствената лисица в гората "Нелсън Мандела" беше Лижир. Но тогава мечокът се зачуди:
  "Защо Лижир се е промъкнал с общия ключ в мечешкия клуб и как е успял да го отмъкне след като
  ключът се пази на високото дърво от кунг-фу Панда"?
  Докато Реми размисляше, в този момент Лижир разговаряше с главатаря на катериците от гората.
  Главатарят се казваше Кашко и от години се дразнеше от шумните и гръмогласни турнири на мечките.
  Те също така често стряскаха младите катеричета с тежките си стъпки, а и все се черпеха с килограми
  горски жълъди на партитата си. Някой трябваше да спре тази лудост и Кашко и Лижир решиха да направят
  нещо по въпроса.
  Те знаеха, че мечките обичаха да организират турнири по шах и да канят още по-огромните полярни мечки
  в тяхната гора…

  К Р А Й

  от Зеф и Галя

Мечето Шахматист - 2

А майка му отново започна да се вайка.
  — Олеле, майчице, как ще извадим петачето от това момче? Трябва да се върнем при доктора.
  
  — Да-да, чудесно си си направила сметката — обади се таткото на Емил. 
  — Ще платим на доктора пет крони, за да си върнем едно петаче, а? Ти в училище каква бележка имаше по смятане?
  
  Емил прие работата спокойно. Потупа се по корема и рече:
  
  — Мога и сам да си бъда спестовна касичка и все едно дали петачето е в стомаха ми, или в касичката у дома. 
  Защото и от нея нищо не може да се извади. Опитвах с кухненски нож, та знам.
  
  Но майката на Емил не се предаде. Настояваше да се върне с Емил при доктора.
  
  — Нищо не казах онзи път, когато той изяде всички копчета за панталони — подсети тя таткото на Емил. 
  — Но едно петаче по-трудно се смила и тази работа може да завърши зле, повярвай ми!
  Тя успя така да подплаши таткото на Емил, че той обърна коня и потегли обратно към Марианелунд. 
  Защото таткото на Емил също беше загрижен за свинчето си.

  
  Втурнаха се задъхани при доктора.
  — Да не сте забравили нещо? — попита докторът.
  — А не, само че Емил сега пък изяде едно петаче — каза таткото на Емил. — Та ако искате да го 
  оперирате малко, докторе… да речем за четири крони… пък може да си задържите и петачето.

  Но тогава Емил задърпа баща си за сакото и прошепна:
— Да не си посмял! Петачето си е мое!

Емил от Льонеберя

Пипи извади от джоба си изящно златно часовниче и го сложи на катедрата. 
  Учителката каза, че не може да приеме такъв ценен подарък, но Пипи запротестира: 
  — Трябва да го вземеш! Иначе утре ще дойда пак и тогава да видиш какво ще стане! 
  После Пипи се втурна на двора и с един скок се метна на коня. Децата се струпаха около нея, 
  за да потупат коня и да я изпратят. — Де такива училища като в Аржентина — 
  каза важно Пипи и гледаше децата отгоре. 
  — Там трябва да идете. Великденската ваканция започва три дни след Коледната, 
  а лятната — три дни след Великденската.
  Лятната ваканция свършва на 1 ноември и после наистина следва доста тежко време до Коледната ваканция, 
  която започва на 11 ноември. Но човек се примирява, защото не дават уроци за в къщи. В
   Аржентина е строго забранено да се учат уроци. Понякога се случва някое малко аржентинче 
   да се вмъкне в гардероба и да учи тайно, но горко му, ако майка му го усети. 
   В училище изобщо нямат смятане и когато някое дете знае колко прави седем и пет, 
   наказват го цял ден да стои в ъгъла, ако е било толкова глупаво да каже това на учителката си. 
   Четене имат единствено в петък, и то само ако се намерят книги, които да четат. Но никога не се намират.

Пипи Дългото Чорапче

— Ей, Кейт, къде са ти тавичките? АЛФ надничаше през кухненското прозорче в хола и размахваше 
  тигана за палачинки. 
  През кръста му бе вързана кухненска престилка на цветчета.
  — За какво ти са?
  — Котаракът не се побира в тостера.
  — Ти…
  — Шегувам се, само се шегувам… — успокои я АЛФ бързо. — Ще си направя сандвич с фъстъчено масло. 
  Къде е миксерът?
  — Опитай без миксер, ако обичаш — посъветва го Кейт. — И внимавай в чашата да не падне някой косъм.
  
— Нареждания, нареждания, нареждания. — АЛФ се оттегли нацупено.

  

  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/
  

АЛФ 1 - готви

— Кинг-Конг! Нали? Да не би той да е имал шапка и сако? Да върви по дяволите тази 
  надута гърмяща отровна змия!
  В същото време следствената комисия заседаваше в градината. Госпожа Ачмонек пърхаше като 
  подплашена кокошка на мястото, където бяха разхвърляни плодовете.
  — Плюскал е авокадо! Вижте тези захапки. Четири зъба. Това не може да бъде човек!
  — И майка ти имаше само два зъба! — обади се Тревор.
  Унищожителният поглед на Ракел му даде да разбере, че примерът му не е бил подходящ.
  — Може би сте видели някое куче — забеляза Кейт смислено.
  — Тази твар знаеше името ми! — извика истерично Ракел.
  — Ами сигурно е някое съседско куче! — усмихна се измъчено Кейт.
  Уили също полагаше големи усилия, за да успокои съседката.
  — Нали знаете колко лоши шеги си прави понякога с нас фантазията, Ракел?
  — Нямам нужда от вашите съвети — прекъсна го възбудено Ракел. — Зная какво съм видяла!
  Тревор я съжали.


  
  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/

АЛФ 2 - Кинг-Конг

В момента токът отново бе спрял, така че АЛФ не можеше нито да гледа телевизия, 
  нито да играе на видеоигрите.

  Все пак той намери начин да се пребори със скуката. Когато Лин го посети в стаята му, 
  той седеше наведен над една книга и с пръст минаваше по редовете.
  
  — Какво правиш? — попита го Лин.
  
  — Упражнявам се в скоростно четене. Интересен метод! — бе отговорът.
  
  — Каква е тая книга? — любопитно погледна Лин през рамото на АЛФ.
  
  — Нямам представа. Но козината на пръста ми вече се протри — отвърна АЛФ.
  
  В този момент през отворения прозорец нахлу пронизителният глас на госпожа Ачмонек:
  
  — Ти си по-лош от дете, когато става въпрос за пари. Би трябвало да те поставят под попечителство.
  
  — Подновиха военните действия — констатира Лин, при което АЛФ й напомни, че не е учтиво 
  да се подслушват чужди разговори.
  
  Лин чинно поблагодари за напомнянето и му пожела приятно четене.


  
  

  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/

АЛФ 3 - Скоростно четене

— Добро утро — рече Кейт, преди да отвори очи.
  — Добро утро — отвърна АЛФ учтиво.
  
  Кейт отвори очи, надигна се и изкрещя:
  
  — Ауууу!
  
  АЛФ бе решил да се нагоди към навиците на своите домакини. 
  У Танерови му харесваше и той се надяваше да направи добро впечатление.
  
  — Уили! — изкрещя Кейт и скочи от леглото.
  
  — Уили! — извика и АЛФ и също скочи.
  
  „Тия земни твари доста рано се сгорещяват“ — помисли си той.
  
  Разсънен, но объркан, Уили долетя от банята.
  
  — Боже мой, какво става? — тревожно попита главата на семейството.
  
  — Нищо, само си покрещяхме — обясни АЛФ, изпреварил задъханата Кейт.
  
  — Махай се! — каза строго Уили.
  
  — Няма проблеми. — АЛФ се заклати на плоските си стъпала, мина покрай него и влезе в банята. 
  „Ако всички американци се държат така още от изгрев-слънце, значи наистина са много особен народ. 
  Но леглата им са меки и удобни.“
  
  Мина доста време, докато Уили успокои своята разстроена Кейт. Той се върна в банята със сериозно лице. 
  Там АЛФ изпробваше тубата с пяна за бръснене.
  
  — Трябва да поговорим — рече Уили.
  
  — Добре — зарадва се АЛФ. — По-добре да говорим, отколкото да крещим.
  
  — Трябва да разбереш, че така нервираш Кейт. — Уили се опитваше с добро.
  
  — Кой е Кейт? — не се досети АЛФ.
  
  — Жена ми.
  
  — Тя хърка — спомни си АЛФ.



  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/

АЛФ 4 - Добро утро!

Той тъкмо беше заспал, когато в къщата се разнесе вик. След това още един. 
  И след това още много един след друг. Всички тези „Аааахх!“ идваха от кухнята и 
  можеха да разбудят и мъртвец. За секунди цялото семейство се озова там.

  Намериха АЛФ на масата. Той трепереше и крещеше: „Аааахх!“
  
  Кейт го хвана за раменете и здраво го раздруса.
  
  — АЛФ, ела на себе си! Какво се е случило?
  
  АЛФ малко се поуспокои, по-точно спря да крещи, но продължаваше да трепери и да хленчи.
  
  — Беше ужасно. Зад мен стоеше Тревор Ачмонек с ледокоп в ръката и сатанински се смееше.
  
  — Не го виждам никъде — установи Брайън, след като критично огледа наоколо.
  
  — Брайън, АЛФ е имал кошмар — без колебание каза Кейт.
  
  Лин състрадателно галеше АЛФ.
  
  — Искаш ли да останем малко при теб?
  
  — Да, завинаги! — усърдно закима АЛФ.
  
  — Няма да стане! — отряза го Уили. Той твърдо бе решен да прекара остатъка от 
  нощта в леглото си. — Всички си лягаме. Ти също се опитай да заспиш, АЛФ.
  
  — Не мога, много съм разстроен — тресеше се АЛФ.
  
  — Добре — каза Уили. — Но ние се нуждаем от сън.
  
  Той не прие никакви възражения и малко след това АЛФ отново беше сам в кухнята. 
  Той се опитваше да остане буден, затова си повтаряше на глас:
  
  — Не ми се спи, не ми се спи.
  
  Чувствителните му уши дочуха някакъв шум навън.
  
  — Нищо не чувам, нищо не чувам — шепнеше АЛФ, но вече се бе запътил към прозореца, 
  ядосвайки се сам на себе си. — Защо, по дяволите, съм толкова любопитен!



  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/

АЛФ 5 - кошмарът

Дебелият полицай измъчено кимна.

  — Окей, ще проверя случая.
  
  В този момент токът пак изгасна, а когато отново дойде, на вратата стоеше г-жа Ачмонек. 
  Първото, което видя, беше Тревор с протезата й в ръка. На останалите засега не обърна внимание.
  
  — Какво правиш със зъбите ми? — попита тя недоверчиво. — Пак ли си пиян?
  
  — Трябва да внимаваш, като говориш — спокойно я посъветва Тревор. 
  — Много дрънкаш и зъбите ти падат от устата, без да забележиш.
  
  С това случаят с убийството на г-жа Ачмонек бе изяснен, а АЛФ тотално се изложи. 
  Затова Лин изпадна в недоумение, когато по-късно вечерта го завари отново да шпионира Ачмонекови. 
  Но АЛФ й даде разумно обяснение.
  
  — Не е това, дето си мислиш. Просто не искам да пропусна мига, в който ще си легнат. 
  Смятам, да прескоча до градината им и да изкопая говеждото. А ако имаше и бутилка „Божоле“!



  

 /из "АЛФ - Няма Проблеми!"/

АЛФ 6 - зъби

— Зная, зная — защитаваше се той. — Не трябваше да правя това. Но го направих. 
  Първо обаче мислих и след това говорих. Не, впрочем първо говорих, а после мислих.

  Уили прекъсна словоизлиянието му.
  
  — Хм, това, което стори, е много мило, АЛФ. Мисля, че наистина помогна на Ракел.
  
  — Да, беше много мило. Ние се гордеем с теб — допълни Кейт.
  
  АЛФ не можеше да повярва на ушите си, но не даде израз на своята изненада. 
  Остана доволен от себе си, беше на висота.
  
  — Така ли? Значи наистина съм страхотен? Може би ще получа и Нобеловата награда за мир? 
  Тя би стояла чудесно върху камината.
  
  След вечеря Кейт и Уили седнаха да играят карти. В този момент на вратата почука Тревор и веднага влезе.
  
  — Хей, Танер, виждали ли сте някой да взема парчета от щрудела, който бяхме оставили на нашата веранда? —
   започна той.
  
  Уили поклати отрицателно глава.
  
  — Как е Ракел? Успокои ли се вече? — полюбопитства Кейт.
  
  Тревор се усмихна притеснено.
  
  — Тя казва, че някакво същество от Космоса и се е явило на телевизора и й препоръчало да взема уроци 
  по скулптура. 
  Това според вас нормално ли е?
  
  Кейт повдигна рамене.
  
  — Както и да е, поне е щастлива — подчерта Тревор. — Сега ще излезем да вечеряме. 
  Да ви донесем ли варена царевица?
  
  — Благодаря, ние вече вечеряхме. Може би друг път. Всичко хубаво, Тревор — любезно отклони предложението Кейт.
  
  Тревор излезе, подсвирквайки си. Тогава се отвори вратата на кухнята. Появи се главата на АЛФ.
  
  — Чувам, че днес има варена царевица?

  

  

 /из "АЛФ — Искам всичко!"/

АЛФ 7 - Шок за цял живот

Здравей, Мравчо! Ти си едно весело момченце, дето никога от нищо не се страхува, 
  всяка работа му приляга, всичко умее. 
  Ала, за съжаление, щастието невинаги ти се усмихва. Но ти не се предаваш... 
  По горската пътека вървеше едно момче — дори не знам как се казва — и си свирукаше. 
  Какво точно, също не мога да ви кажа. Свирукането му звучеше горе-долу така: 
  „Пиу-иу-иу-пиууу!“ Не знаете ли случайно коя е тая песничка?
  Момчето сигурно щеше да си свирука чак до края на гората, но изведнъж нещо се намеси в песничката му. 
  Едно: „Шшшш-шш-шш.“ Сякаш ромоли дъжд. Дали наистина не вали? Момчето протегна ръка и погледна към небето.
  Ами, вали! Небосклонът беше чистичък като подвързия на нова тетрадка, 
  а на ръката му не капна нито капчица. Но отнякъде непрекъснато се дочуваше: „Шшшш-шш-шш…“ 
  Какво ли можеше да е това и откъде ли идваше? Аха, отляво… От онази купчина под дървото, точно от тук! 
  Вижте! Момчето се ококори от учудване. Под борчето имаше огромен, великански мравуняк, 
  едва ли не по-висок от самото момче, 
  а по него толкова мравки, та наоколо чак се разнасяше шумолене. Така: „Шшш-ш-ш-шш… ш.“

Фердо мравката

Всички деца порастват, само едно дете не порасна. Те рано разбират това. Ето как Уенди го разбра. 
  Един ден, когато беше на две години, както си играеше в градината, тя откъсна едно цвете и изтича 
  да го занесе на майка си. 

  Сигурно е изглеждала много сладка, защото мисис Дарлинг сложи ръка на сърцето си и извика: 

  
  „Ах, защо не може да останеш такава завинаги!“ Тя не каза нищо повече на тази тема, но оттогава Уенди знаеше, 
  че трябва да порасне. Всяко дете разбира това, когато стане на две години. Тази възраст е краят на най-хубавото.
  Те, естествено, живееха на номер четиринайсет и преди Уенди да се появи на бял свят, 
  майка й беше най-важната личност в семейството. Беше очарователна дама с романтична душа и на сладките й устни 
  често се появяваше закачлива усмивка. Романтичната й душа приличаше на онези мънички кутийки, 
  поставени една в друга, които пътешествениците донасят от загадъчния Изток — колкото и кутийки да отвориш, 
  все изскача друга, още по-малка. 
  А на закачливите й сладки устни имаше една целувка, която Уенди никога не успяваше да хване, 
  макар че съвсем явно си беше там — в десния ъгъл на устата.

Питър Пан - 1

Деца, сигурно всеки от вас си има любима играчка. А може би даже две или пет. 
  Например аз, когато бях малък, си имах три любими играчки: огромен гумен крокодил на име Гена, 
  малка пластмасова кукла Галя и нескопосано плюшено зверче със странното название Чебурашка. 
  Чебурашка беше направен във фабриката за играчки, но толкова лошо, че беше невъзможно да се каже 
  какво представлява: заек, куче, котка или може би австралийско кенгуру. 
  Очите му бяха големи и жълти като на бухал, главата му — кръгла, заешка, 
  а опашката — късичка и пухкава, каквато обикновено имат малките мечета.
  Родителите ми твърдяха, че Чебурашка е неизвестен на науката звяр, който обитава знойните тропически гори.
  Отначало много се страхувах от този неизвестен на науката Чебурашка и не исках да оставам 
  насаме с него в стаята. Но постепенно свикнах със странната му външност, сприятелихме се и започнах 
  да го обичам не по-малко от гумения крокодил Гена и пластмасовата кукла Галя.

  Оттогава мина много време, но и досега помня малките си приятели и затова написах за тях цяла книга. 
  Разбира се, в книгата те ще бъдат живи същества, а не играчки.


  
  
  автор: Едуард Успенски

Крокодилът Гена и неговите приятели

Всички се смееха, защото знаеха, че Незнайко е празен дърдорко. 
  А Незнайко се затича с всички сили към къщи и започна да вика:
  — Братчета, спасявайте се! Парчето лети!
  — Какво парче? — го питаха.
  — Парче, братчета! От слънцето се е откъснало парче. Скоро ще тупне и тогава — край на всички ни. 
  Знаете ли какво нещо е слънцето? То е по-голямо от цялата наша земя!
  — Какви ги измисляш!
  — Нищо не измислям аз. Лупов каза. Той го е видял през тръбата си.
  Всички изтичаха навън и почнаха да гледат към слънцето. Гледаха, гледаха, докато от очите им не потекоха сълзи. 
  Заслепени, те наистина започнаха да виждат слънцето нащърбено.
  
  А Незнайко викаше:
  — Спасявайте се кой как може! Беда!
  Всички почнаха бързо да прибират вещите си. Палитро грабна боите и четката си, Гусльо — своите музикални 
  инструменти: цигулката, балалайката и медната тръба. Доктор Хапчев тичаше насам-нататък по цялата къща да търси 
  походната аптечка, която беше изчезнала кой знае къде. Шишко грабна галошите и чадъра си и 
  тъкмо изскачаше от вратата, когато се раздаде гласът на Знайко:
  
  — Успокойте се, братчета! Нищо страшно няма. Не знаете ли, че Незнайко е дърдорко? Това е негова измислица.


  
  автор: Николай Носов

Приключенията на Незнайко

Дребната старица тръгна напред и като стигна до Дороти, се поклони дълбоко и каза с нежен глас:

  — Добре дошла, най-благородна магьоснице, в Страната на дъвчащите. Безкрайно сме ви благодарни, 
  задето убихте Злата магьосница от Изток и задето освободихте народа ни от робство.
  
  Дороти слушаше учудена тези приветствени думи. Какво ли иска да каже дребната старица, 
  като я нарича магьосница и твърди, че била убила Злата магьосница от Изток? Дороти беше добричко, 
  незлобиво момиче, което циклонът бе отнесъл на хиляди километри далеч от къщи, и през целия си живот 
  не бе убивала никого.
  
  Старицата очевидно очакваше отговор и Дороти заговори колебливо:
  
  — Вие сте много любезна, но сигурно има някаква грешка. Аз никого не съм убила.
  
  — Както и да е, нали вашата къща я уби — засмя се старицата, — а то е все едно. 
  Вижте — тя посочи единия ъгъл на къщата, — краката й още стърчат под гредата.
  
  Дороти погледна и извика от уплаха. Наистина точно под ъгъла на голямата греда, 
  на която се крепеше къщата, стърчаха два крака, обути в сребърни островърхи обувки.
  
  — Олеле, олеле! — изпищя тя изумена и сплете ръце. — Навярно къщата е паднала върху нея. Какво ще правим сега?
  
  — Нищо — спокойно каза старицата.
  
  — Но коя е тя? — недоумяваше Дороти.
  
  — Злата магьосница от Изток, както вече ви казах — обясни жената. 
  — Тя държеше всички дъвчащи в робство. В продължение на дълги години ние трябваше да й робуваме ден и нощ. 
  Сега всички сме свободни и ви благодарим за голямата услуга.
  
  от Лиман Франк Баум

Вълшебникът от Оз - Съвещание с дъвчащите

Две змии – майка и дъщеря – си вървели.
  Дъщерята попитала:
  - Мамо, ние отровни змии ли сме?
  - Не сме отровни. А, защо питаш? – поинтересувала се майката.
  - Ами, защото току-що се прехапах!
  Майката сега продължила:
  - Ох, сега като се замисля, всъщност баща ти беше отровна змия!
  - Ма-а-а-м-о-о-о-о!!! Ти шегуваш ли се? – извикала ужасена 
  дъщерята. – Ами сега, ще се отровя ли след като се ухапах?
  Майката:
  - Добре де, майтап си правя! Майтап да става. Не, баща ти не беше отровна змия, само червена на цвят.
  Дъщерята:
  - Ах, как се хванах на шегата ти!
  
  
  ИЗРАЗИ:
  -----------------------------
  Хващам се на шегата ти = Ловя се на шегата ти
  Правя си майтап = шегувам се
  Майтап да става = нека да е весело


Две змии вървели…


  Петър е в еуфория. Днес неговият приятел Стоян му идва на гости с преспиване. 
  Петър грижливо подрежда стаята и си мисли кои са любимите настолни игри на приятеля му, за да ги приготви. 
  Той дълго тършува в шкафа с играчки и пъзели и изважда три кутии с игри и ги слага на масата:
  1. „Не се сърди човече“
  2. „Черен Петър“
  3. Шах и дама
  4. Играта „Стратего“
  5. Едно тесте с карти за игра
  Също така той приготвя бинокъла, лупата, шапката и фалшивия мустак, който се залепя под носа, 
  за да играят на детективи и шпиони. Сестрата на Петър влиза в стаята, забелязва играта “Не се сърди човече” 
  на масата и бързо отива до нея и я грабва. После тя начумерено поглежда брат си и казва:
  - Никога повече не ми ползвай “не се сърди човече”-то без да си ме питал!
  - Поля, ти беше на плуване цели три часа! Как да те питам, когато те няма?! Виктор ще дойде всеки момент.
  И точно това се случва! В следващата секунда звънецът на входната врата иззвънява.
  - Поля, сега те питам: може ли да ползвам играта ти?
  - Не!
  - Скръндза... - прошепва Миро и отива да посрещне приятеля си на вратата.
  
  
  ИЗРАЗИ
  ------------------------
  аз съм в еуфория =
  аз съм много радостна 

  с преспиване =
  с пренощуване =
  ще остане да пренощува у тях

  тършува в шкафа = 
  търси в шкафа = 
  рови се в шкафа

  гледам начумерено =
  гледам недоволно =
  гледам смръщено

  скръндза = 
  свидлив и стиснат човек =
  не дава от своите неща

  

Скръндза

Надя отива при Мария на гости да играят. Мария в момента е заета.

  - Здравей, какво правиш? – пита Надя.
  Мария отговаря:
  - Смятам с числа. Събирам ги и ги изваждам.
  Надя:
  - И върви ли ти математиката?
  Мария се удивлява:
  - Какво имаш предвид с това да ми върви математиката? Тя нали няма крака, за да върви!?!
  Надя:
  - Искам да кажа: добра ли си в смятането на числа по математика?

  - А, да! Лесно ми е. – казва Мария усмихнато.
  Надя:
  - Е, тогава спокойно можем да кажем, че математиката ти върви.
  Мария: 
  - А, ти по какво си добра?
  Надя:
  - Аз съм добра по пеене, рисуване и танцуване. Също ми се отдава да съчинявам истории. 
  И най-вече ми се отдава да задавам много въпроси! 

  ИЗРАЗИ

  Какво имаш предвид? = 
  Какво искаш да кажеш?

  върви ми = 
  отдава ми се = 
  мога лесно да го правя = 
  имам талант

  

Вие в какво сте добри?


  И eтo как мекото сиво магаре на име Йори дойде да живее на Малор Стрийт, Челси, Лондон. 
  По-късно се разбра, че той е бил изпратен като коледен подарък за Кристофор Робин, но заради локвата и заради 
  дъжда и всичко останало картичката от подателя така и не се намери.
  Мъдрите хора казват, че начинът, по който животът ни започва, има огромно значение за това как ще го изживеем. 
  И аз все се чудя дали появата на Йори по такъв мокър и неприятен начин, от ръцете на намръщения пощальон, 
  и това, че готвачката го използва за бърсалка, има връзка с неговия - как да го кажа по-мило - 
  с неговия не съвсем най-жизнерадостен поглед към живота. 
  
  Но специално в този ден Йори малко или много се разведри и започна да обикаля новия си дом и да упражнява името си:

  - Името на Йори е Йори. Позволете ми да се представя: Йори. 
  Ах, какво топло гостоприемство ми засвидетелствахте, Йори!
  
  И така нататък.

  
  Автор: Джейн Риърдън
  

Мечо Пух - имало едно мече


  — Е, поздравявам те, Жоашен! Сигурно си много доволен?
  Ние още повече се изненадахме, защото учителката и друг път е била мила с Жоашен 
  (тя е сладък човек и е мила с всички), но никога, никога досега не го е поздравявала за нещо, 
  което е вършил. Впрочем това като че ли ни най-малко не зарадва Жоашен, който си седна 
  все така умърлушен на мястото, до Мексан. Всички ние се обърнахме да го гледаме, обаче учителката 
  почука с линийката си по катедрата и ни каза да не се разсейваме, да си гледаме нашата работа и да препишем 
  без грешки това, което е написано на дъската.
  После чух гласа на Жофроа зад мен:
  — Предай нататък! Жоашен си има братче!
  В междучасието се струпахме около Жоашен, който се бе облегнал на стената 
  с ръце в джобовете, и го попитахме вярно ли е, че си има братче.
  
  — Ами да — отвърна Жоашен. — Вчера сутринта татко ме събуди. Беше съвсем облечен, не се беше избръснал, 
  смееше се, целуна ме и каза, че от тази нощ си имам братче. После ми каза бързо да се облека и 
  отидохме в една болница, а там беше мама; беше легнала, обаче иначе изглеждаше доволна, също като татко, 
  а до леглото й беше моето братче.
  
  — Хм — рекох аз, — ти май не си особено доволен!
  
  — Че защо да съм доволен? — каза Жоашен. — Първо на първо, е адски грозно. Едно такова дребно, червено, 
  все пищи и всички му се радват. Аз щом писна за нещо у дома, веднага ме карат да млъкна, татко даже ми казва, 
  че съм глупак и само вдигам шум.
  
  — Да де, знам — рече Рюфюс. — И аз имам по-малко братче и с него винаги стават разправии. 
  То е любимец на всички, може да прави каквото си поиска, а ако го ударя, отива да ме обади на нашите 
  и те не ме пускат на кино в четвъртък!


   
   
   "Малкият Никола си има неприятности" ot Рьоне Госини
   

Малкият Никола си има неприятности

четене с разбиране🧏🏻

Имената на дванадесетте месеца в годината са от латински произход, а латинският е езикът на древните римляни. 
  Имената са смесица от имена на гръцки и римски богове (януари, март, май, юни), 
  лични имена на римски императори (юли, август) и римски числа (септември, октомоври, ноември, декември).

  
  
  
  Важно е да знаем, че Древната Римска империя е една от най-могъщите и дълго съществували 
  империи на света (цели 1480 години!) и много думи в нашите европейски езици имат латински произход. 
  Първоначално римляните са имали само десет месеца:
  
  
  1. март, 2. април, 3. май, 4. юни, 5. юли, 6. август, 7. септември, 
  8. октомври, 9. ноември, 10. декември.

  

  По-късно са били прибавени още два месеца - януари и февруари!

  Януари месец ("Januarius") носи името на римския бог Янус - богът с две лица, който покровителства новото начало.

  Февруари е кръстен на латинската дума “Februarius” – от “februa”, което е било името на пречистващ празник, 
  който се е състоял на всяко 15-то число от този месец.

  Март носи името си от римския бог на войната Марс, на латински "Martius". (О, да! Планетата Марс също е кръстена на този бог.)

  Април - от латински "Аprilis":
  съществуват три теории за произхода на името на този месец. Някои казват, че април е получил името си от латинската дума, 
  която означава „втори“, тъй като април е вторият месец по древния календар. Други хора твърдят, че идва от думагта „aperire“,  
  която означава „отваряне“, защото през април пъпките на растенията и дърветата се "отварят", разлистват. 
  Други пък смятат, че април е кръстен на богинята Афродита.

  Май месец е свързан с гръцката богиня Мая ("Maia"), покровителка на земята.
  
  Юни е кръстен на древната римска богиня Юно ("Juno"), жена на Юпитер и принцеса на женитбите и раждането. 
  Юни е бил още известен като месеца в средата на лятото и подходящ за сватби.

  Юли - петият месец, първо се е наричал „Quintilis“, тоест пет. По-късно, през 46 г. пр.н.е. е бил кръстен 
  на римския император Юлий Цезар, защото точно Юлий Цезар е подобрил календара, като заповядал в годината да се броят точно 365 дни, 
  а на всеки четири години да се прибавя по един допълнителен ден към месец февруари. Така всяка четвърта година е високосна с 366 дни 
  и така се придържаме по-точно към движението на планетата земя около слънцето (Земята обикаля слънцето за една година).

  Август месец е кръстен на император Август Цезар през 8 г. пр.н.е.. Преди това месецът се е наричал „Sextillia“, което на латински означава „шест“.

  Октомври идва от латинската дума “octo” и означава „осем“.

  Ноември идва от латинската дума “novem”, или в превод “девет”.

  
  Името на декември произлиза от... “decem”. Да, правилно се досетихте, латинската дума за „десет“.

  Извори:
  https://az-deteto.bg/kak-mesetsite-polutchiha-imenata-si-i-kakvi-sa-starobalgarskite-im-imena/18559/view.html
  


Откъде идват имената на месеците?

Сред далтонистите (далтонизъм, това е цветна слепота) се срещат двадесет пъти повече мъже, отколкото жени. 
  Човек, който е далтонист, почти никога не различава цветове. Изключително рядко се среща някой да може 
  да вижда само черно и бяло или само един цвят.
  Обикновено човек с цветна слепота не може да различи един от трите основните цветове: червено, синьо и жълто.
  Например, той не вижда ясна разлика между червено, оранжево и розово, защото тези цветове са доста близки 
  (представи си тези цветове на дъгата - те са съседни). 
  За щастие да си далтонист, не е фатално (опасно за живота), когато караш кола. Далтонистите не причиняват 
  пътно-транспортни произшествия. Това е така, защото червената светлина на светофара винаги е 
  разположена и свети най-отгоре, а зелената светлина винаги е разположена най-отдолу. 
  Човек, който е далтонист, помни коя светлина свети и следователно не реагира на цвета, а
  позицията на горящата светлина.

Далтонизъм

Практически погледнато, Вселената изглежда безкрайна: няма начин
  по който ние бихме могли да достигнем нейния „край“ или дори да го проследим.
  А дори и да открием такъв край, какво стои зад него? Чисто теоретично астрономите смятат, 
  че Вселената все пак има край. Те си я представят като „извито, огънато пространство“.
  Можете да сравните това със следното: много отдавна хората са мислили, че
  земята е била плоска равнина, тоест ако пътуваш достатъчно дълго, ще стигнеш до ръба й, и ще паднеш надолу. 
  По-късно хората разбрали, че Земята не е плоска равнина, а кръгла като топка. Представи си как един 
  пътешественик тръгва да обикаля Земата. След много месеци този пътешественик ще се върне на 
  същото място, от което е тръгнал, както става ако обиколиш топката с пръста си. 
  Подозира се, че нещо подобно се случва и във Вселената. 
  Дали това някога ще бъде доказано в действителност изглежда малко вероятно.

Вселената 🚀🌌


  Всяко човешко същество мига с очите си. И това не е напразно. Опитай например да не мигаш 
  известно време. Още след минута ще усетиш в очите ти сърбене или боцкане и те се насълзяват. 
  Това е така, защото роговицата - меката външна обвивка на окото - дава тревожни сигнали: 
  „Хей, какво се случва? Тук става прекалено сухо!“. 
  Роговицата на окото се нуждае от влага, за да е гъвкава и прозрачна. 
  Тогава на помощ идва клепачът на окото, който се затваря и отваря пред роговицата. 
  На всеки няколко секунди той се спуска за момент, за да събере малко слъзна течност (сълза) и 
  да овлажни роговицата. Всъщност клепачите ти са малко като чистачките на предното стъкло на колата,
  само, че с обратен ефект!
  

Мигане с очи 👀

Човек се прозява средно между десет и петнадесет пъти на ден. Ако ти се допрозява, няма нужда 
  да правиш каквото и да е. Не можеш да потиснеш прозявката. Някои хора казват, че при натискане на езика 
  прозявката изчезва по-бързо. Никой не знае точно за какво е полезно прозяването. Изследователите смятат, 
  че това е свързано с умора, и че чрез прозяването поемаш повече кислород за мозъка си. Това, че прозяването 
  също е заразно между хората, е една друга голяма мистерия. Освен това хората често се прозяват, 
  когато четат за прозяването или когато мислят за него. Е, на теб вече прозява ли ти се?

  
  ********************
  Въпроси:
  1. Ти по колко пъти се прозяваш на ден?
  2. Можеш ли да спреш прозявката си?
  3. Какво е кислород?
  

Прозяването 🥱

Всеки от нас е изпитвал мускулно схващане в даден момент от живота си, нали?
  Мускулното схващане наричаме още "крамп". Крампите се появяват, когато мускул (или група от мускули) 
  не получава достатъчно свежа кръв в тялото. 
  Това може да се получи от факта, че си уморен, или когато мускулите се прищипят (представи си, че правиш 
  много трудна поза на йога и мускулите ти изведнъж се прищипват и изтръпват). 
  
  "Спазъм" е друга дума за мускулно схващане. Ако започнеш да спортуваш веднага след хранене, 
  е много вероятно мускулите ти да получат спазми. Това е много болезнено. 
  Знаеш ли защо става така?
  Когато се храниш сериозно, органите в тялото ти получават допълнителен литър кръв, за да преработят храната.
  (един литър е примерно толкова, колкото цял картонен пакет с прясно мляко) 
  Тогава за мускулите ти остава много по-малко кръв, а те също имат нужда, 
  особено, когато ги натовариш с тренировка (примерно по футбол, където има много бягане).
    
  Затова запомни: след ядене трябва да изчакаш един или два часа преди да спортуваш или плуваш!
  
  Мускулно схващане можеш да получиш и в леглото, преди да заспиш. Примерно в прасеца или в бедрото. 
  Това вероятно се случва, защото през целия ден стоим изправени като дъски. 
  Когато стоим изправени, кръвта се движи перпендикулярно на краката ви. 
  В легнало положение тези крака изведнъж просто увисват
  малко по малко и кръвообращението трябва да свикне с това. Опитай да разтегнеш пръстите на краката си, 
  дръж ги възможно най-близо до пищялите си и спазъмът ще свърши за нула време.
  
  
  ********************
  Въпроси:
  1. Кои думи описват мускулни схващания?
  2. Какво е прасец?
  3. Какво трябва да направиш веднага ако ти се схване кракът?
  

Мускулни схващания 🦾 🦿

Този, който гледа към звездите в тъмна ясна нощ, вижда понякога къса ивица от ярка светлина, 
  сякаш някоя звезда внезапно се е изместила встрани. Ние наричаме това „падаща звезда“, но в действителност 
  това изобщо не е звезда, само едно парче скала или метал и се нарича метеор. Когато един метеор навлезе в атмосферата на планетата Земя 
  той започва да се трие силно с въздуха и така се нагорещява, че се запалва и гори в небето, докато продължава да пада. 
  Когато метеорът се запали се нарича метеорит, което означава "небесно тяло".
  Метеоритите имат всякакви размери: колкото камион или колкото песъчинка.

Падащи звезди 🌠

Смеем се, когато харесваме нещо и го правим по различни начини. Можем да се смеем на глас, 
  да се усмихваме, да се хилим, да се кикотим и така нататък. Всички тези форми на смях принадлежат 
  към различни чувства. От чисто физическа гледна точка смехът е свиване на мускулите около устата, 
  така наречените "смеещи се" мускули. При големия смях той не спира само до "смеещите се" мускули, 
  а тогава участват всички мускули в тялото. Можете буквално да се смеете толкова силно, 
  че на не можете да спрете. Особено диафрагмата, 
  това е големият дихателен мускул, може да се разстрои, като се смеете силно. 
  Понякога дори получавате хълцане от силния смях. Но нали знаете поговорката: смехът е здравословен!

Смехът 🤣 🤪 😁

Има няколко насекоми, които имат оръжие на задната част на тялото си, т.нар жило. 
  Пчелите се нуждаят от това оръжие, за да охраняват храната си и защитават запасите си от мед. 
  Пчелата е единствената от жилещите насекоми, която има кукички по жилото си. В повечето случаи, 
  когато ожилва враговете си, пчелата успява да измъкне жилото си обратно от врага. 

  
  Само в гъвкавата кожа на най-големия враг на пчелата, човека, жилото не може да се откачи и остава там. 
  Когато пчелата се опитва да изтегли жилото си с всички сили, много от 
  органите от й излизат от тялото от напъна и в последствие тя умира. Пчелата жили само, 
  когато е застрашена, така че ако не започнете да се паникьосвате в близост на пчела, 
  нищо няма да се случи.

Ужилване от пчела 🐝


  Име на Япония

  На български наричаме страната Япония, докато японците наричат страната си по друг начин.
  Всъщност те дори използват две различни имена: Nippon и Nihon. И двете думи 
  означават „произход на слънцето“. Nippon е официалното име, а Nihon се използва 
  в разговорния език.

  Местоположение на Япония

  Държавата Япония се намира на континента Азия. Състои се от 6852 острова, които се намират в
  Тихия океан. Следователно площта на Япония е 378 000 квадратни километра. От наша гледна точка
  Япония се намира на изток на картата на света. Ако летите от България или Холандия до Япония, 
  вие ще пътувате 13 или 12 часа съответно.

  Столица на Япония

  Токио е столицата на Япония и най-големият метрополис в света. В този огромен мега град 
  има повече от 30 милиона (30 000 000) жители. Това, което много хора не знаят е, че град Токио 
  всъщност не съществува. От 1943 г. този е престанал да съществува. Името Токио все още се използва 
  за целия района. Но областта днес се състои от общо 23 града като всеки град има собствено име.

  Жителите на Япония

  Ние наричаме апонския народ японци, но те наричат себе си „Нихон-джин“. 
  В Япония живеят повече от 127 милиона души. Сравнете това със 7 милиона жители в цяла България и 
  17 милиона жители в цяла Холандия!

  11 март 2011 г

  На 11 март 2011 г. едно много силно земетресение разтърси Япония. Земетресението
  имаше мощност 8,9 по скалата на Рихтер, което го прави едно от десетте
  най-лоши земетресения от 1900 година насам. Земетресението предизвика цунами (голяма
  приливна вълна от морето, висока около 15 метра) и това доведе до големи разрушения
  в голяма част от Япония. Много хора загинаха или изгубиха домовете и всичките си вещи. 
  Освен това в атомната електроцентрала Фукушима възникнаха опасни проблеми. 
  Тази атомна електроцентрала не беше повредена от земетресението, а от от цунамито.


  
  **************************************
  Въпроси:
  1. Как наричат японците страната си?
  4. Колко на брой са градовете в областта Токио?
  7. Какво представлява цунами?
    a. огромна заливна вълна
    b. земетресение
    c. японски град
    d. силен вятър
  

Япония 🇯🇵


  Домашни думи
  Думите в нашия език разделяме на домашни и чужди. Домашните думи ние сме наследили от езика на нашите предци и 
  това са истинстките български думи. Български думи са:
  
  майка, брат, сестра, дъщеря, дете, син, 
  българин, бряг, море, сняг, жито, вълк, коза, живея, нося, имам, глава, око, зъб, истина, надежда, слово, 
  свещеник и други...

  Заемки
  Думите, които не са домашни, а ползваме на български, наричаме чужди думи. Тях сме заели (взели назаем) от 
  други езици. 
  Наричаме ги думи - "заемки". Заемките са ни нужни, защото на български нямаме подобни думи (еквивалент), примерно:
  култура, литература, спорт, футбол, физика, учител, театър, комедия, трагедия, актьор, шедьовър, бестселър, клуб.

  Чуждици
  Чуждиците са думи, които сме приели да ползваме на български, но по принцип не ни трябват, защото за тях си 
  имаме синоними в нашия език. Пример за чуждици са:
  специфичен (вместо свойствен), интуиция (вместо просветление), характер (вместо нрав)...

  от "Учим онлайн (www.youtube.com/@uchim_online)"
  

Домашни и чужди думи 🇧🇬


  Сънищата, както и мислите, са продукти на твоя мозък.
  Така че сънищата идват от собствената ти глава. Сънищата представляват мисли, които имаш, докато спиш.
  Сега, сигурно ти е напряавило впечатление, че в сънищата ти се случват най-странни, чудновати и дори луди
  неща, които в реалния ти живот е невъзможно да се случат.
  Примерно, колко често летиш насън с разперени ръце?
  
  Някои мислители и учени смятат, че сънищата са начин на мозъка ти да си почива след ден,
  прекаран в тежко мислене.
  Интересно - как точно работят нашите мозъци?
  
  Още никой не знае.
  
  Учените могат само да сънуват за отговора на този въпрос...

  ********************
  Въпроси:
  1. Кой е любимият ти сън?
  

Сънищата 😴 💤

Карането на ски е много стар спорт, въпреки че не бихте казали това, ако сте виждали всички онези 
  модерни лифтове, които висят на въжени линии високо във въздуха в днешно време. 
  И все пак в Швеция е намерена ска от годината 2500 преди новата ера. 
  В миналото ските са били използвани само за ходене през дълбок сняг. 
  Едва през 1850 г. в Австралия се провежда първото истинско състезание. В днешно време карането на ски е един от 
  най-популярните спортове, дори в Холандия, където няма планини. 
  Най-високата скорост, регистрирана някога на ски, е 251,4 километра в час.
  Средностатистическият скиор се спуска с около 130 километра в час (км/ч). 
  Това е толкова бързо, колкото кола на магистралата, ама на две тънки летвички!

Ски ⛷

Ежедневно хапвай плодове и зеленчуци за повече витамини – те помагат да се бориш по-лесно с болестите. 
  Млечните продукти са богати на калций, който е важен за твоя растеж, за костите и зъбите. 
  В сиренето, млякото, кашкавала също има витамини от групата В, А, D и Е. 
  Не пропускай месото, рибата и яйцата, както и техните растителни заместници - боб, леща и ядки, – 
  те са богати източници на белтъци и желязо, които ще ти дадат много енергия. 
  Има значение и как се приготвя храната – винаги е добре да се предпочита печенето и варенето пред пърженето.

Здравословна храна 🍓 🥗 🌮

Пастата за зъби е продукт, без който е невъзможно да си представим оралната хигиена 
  (чистотата в устата ни). Тя убива бактериите.
  Пастата за зъби има много необичайни приложения! 

  Освен, че си мием зъбите и венците с нея, ние можем да я използваме и за други неща:

  1. премахване на петна по дрехите ни, по мебелите или по килима - примерно от чай, кафе или олио и масло;
  
  2. изсушаване на пъпки, черни точки и акне (дебели пъпки под кожата, които болят) по лицето ни;
  
  3. Успокоява рани и раздразнения след ухапване от насекоми и бръснене на брадата при мъжете;
  
  4. с нея можем да почистваме и банята си;
  
  5. Пастата за зъби ще работи и при изгаряния, като например, когато се изгорите от гореща супа, 
  или при порязвания по време на бръснене. След това пастата се смесва с малко студена вода и 
  този домашен мехлем (крем) се нанася на болното място. Задръжте така и почакай©те около 3 минути.
  
  6. Почистване на бижута - сложи малко паста за зъби на едно памуче и натъркай с него сребърните си пръстени. 
  Виж само как ще заблестят! :-)
  

Паста за зъби 🦷

Едно време, когато още нямало книги и телевизия, привечер хората в България се събирали 
  по къщите и си устройвали седенки. Докато работели задружно, те пеели песни и си разказвали забавни и 
  поучителни истории за царе и царедворци, за селяни и владици, за самодиви и горски животни, 
  за змейове и юнаци...
  После тези истории се предавали от уста на уста: разказвали ги бабите на своите внуци, 
  преразказвали ги майките на своите деца, а когато те пораснели, приказните герои оживявали отново и отново, 
  за да радват техните деца и внуци.

  
  
  Мнозина добавяли в сюжетите и по нещо свое, затова възникнали 
  различни варианти на едни и същи приказки. Най-хубавите варианти станали любими на няколко поколения българи 
  и днес вече не помним кой пръв ги е разказал и как са звучали в началото. И тъй като в създаването им 
  са участвали толкова много хора, чиито имена никой не знае, тези чудни приказки се наричат народни.

  

  Някои народни приказки били забравени през вековете, а други се запазили само в отделни краища на нашите земи. 
  Ето защо учените решили да запишат съхранилите се варианти, за да направят това безценно богатство 
  достъпно за всички.
  През XIX век първите събирачи на приказки тръгнали да обикалят българските градове и села.

За българските приказки и седенките 🌺

Можете ли сами да дешифрирате баркод? А, какво е това всъщност? Баркодът прилича на решетка - 
  състои се от цифри и вертикални черти. Той се слага до етикета на всеки продукт в магазина и носи 
  информация за този продукт.
  Да дешифрирате баркод е възможно, но няма да е лесно. Като начало трябва да можете да броите в двоична система, точно както прави компютърът. 
  Това означава: в нули и единици. Числата от едно до десет ще изглеждат така: 
  1, 10, 11, 100, 101, 110, 111, 1000, 1001 и 1010. 
  А сега ако ви представя тези числа като черни тирета на мястото на единиците и шпации за нулите, 
  тогава получавате нещо, което вече доста започва да прилича на баркод. Но за да разберете кои цифри 
  представляват баркод, не е нужно да полагате толкова много усилия, защото те са там точно отдолу под чертите! 
  Първите цифри показват държавата, откъдето идва продуктът, а следващите числа показват компанията, в която е направен. 
  Последните цифри обозначават съответния продукт.

Баркод

Вашата кожа е изключително важен орган. Трябва да защитава тялото ви
  срещу всякакви вредни външни влияния, като студ, топлина или опасни вещества. 
  Кожата ви може да понесе постепенни промени: ако стане по-топло, започвате да се потите и изпарението 
  на тази пот охлажда кожата ви. Когато стане по-студено, кръвоносните съдове в кожата се свиват, 
  от което се губи по-малко топлина. Но в случай на бърза повреда, e нужда и бърза реакция. 
  Ако се нараниш от претоварване върху кожата или изгаряне от втора степен 
  клетките от в горния слой на кожата (нарича се епидермис) умират. За да се предотврати 
  навлизането на токсични вещества, идващи от тези мъртви клетки, тялото ви отделя епидермиса 
  от другите слоеве на кожата ви със специална течност: така се образува се мехур.

Мазоли 🦶🩹

Бумерангът е оръжие, изобретено от аборигените в Австралия. И въпреки, че съществува от хиляди години, 
  никой не знае как той точно работи. Може би следното обяснение звучи логично: ако караш велосипеда си без ръце 
  и правиш завой с него (внимавай все пак да не загубиш равновесие!), ти наподобяваш малко на бумеранг. 
  Бумерангът се хвърля изправен и с предно завъртане. Така той прави същия ход като колелата на твоя велосипед, само че във въздуха. 
  Ако, докато караш колелото си, се наклониш малко наляво, кормилото ти автоматично се завърта също наляво, 
  за да направи завой. 

  Един бумеранг в полет се накланя винаги само на една страна - това е заради специалната му форма.
  Затова и той винаги лети в кръг, което прилича на голям завой. Така бумерангът винаги 
  се връща обратно към човекът, който го е хвърлил.

Бумеранг 🪃

Леката атлетика е древен спорт, при който атлетите се състезават индивидуално или в групи
  (например щафета). Този спорт е въведен още по времето на Древна Гърция при класическите олимпийски игри. 
  От 776 година пр.н.е (преди новата ера) олимпийските игри се провеждат на всеки четири години като част от 
  празника в чест на бог Зевс (нарича се още Гръмовержеца). Пистите за бягане са обикновено с овална форма 
  и с обиколка 400 метра.
  В средната зона на игрището се тренира хвърляне на копие и скокове 
  (например скок на височина и скок на дължина).
  
  Съществуват различни видове лека атлетика. В Холандия са популярни най-вече бягане, спортно ходене и 
  скандинавско ходене. В България има отлични атлети, спечелили златни олимпийски медали по:
  - Иванка Христова по тласкане на гюле
  - Христо Марков по троен скок
  - Йорданка Донкова по 100 метра бягане с препятствия
  - Стефка Костадинова по скок на височина ("овчарски скок")
  - Тереза Маринова - троен скок

  През 1987 година Стефка Костадинова постави световен рекорд като скочи на 209 см (това за над два метра!) височина.
  Никой все още не е подобрил този неин рекорд до 2022 година.


  ********************
  Въпроси:
  1. Комплимент ли е ако някой ти каже, че имаш атлетично тяло? Защо?
  2. Коя дисциплина в леката атлетика ти харесва най-много?
  

Лека атлетика 🏃‍♀️🏃🏿

Общият брой на видовете кактуси е между 1500 и 1800. Някои кактуси са с дължина 2,5 см, 
  а други видове достигат до 15 метра!

  Кактусите растат на сухи и горещи места, като пустините. Най-често се срещат в континентите 
  Северна и Южна Америка. Те растат главно в райони, където се редуват сухи и по-малко сухи сезони. 
  
  Кактусът съхранява вода в ствола си, за да не изсъхне. Затова и кората му е толкова дебела. 
  Можете да използвате кактуси много лесно, например като стайно растение (вътре вкъщи, в стаята), 
  защото не се нуждаят от много вода. 
  Ако температурата и светлината в стаята наистина им хареса, те порастват и стават красиви!

  Бодлите на кактуса имат няколко полезни свойства. Първо, те осигуряват на растението защита срещу 
  листни въшки и насекоми. Освен това, когато времето е горещо, по-малко вода се изпарява от кактус, 
  отколкото при растения с листа.

  
  
  Колко дълго издържат без вода?
  Кактусите могат да складират огромни запаси от вода. Освен това те имат много дълги корени, 
  които достигат подпочвените води. Затова са в състояние без проблеми до оцеляват в сухата пустиня, 
  въпреки че там не вали за дълги периоди (понякога и с години). През това време тези растения се възползват 
  от утринната роса, която се образува и в пустинята, защото през нощта е много студено. 
  Трябва да мине много време, докато кактусът изсъхне. Той може наистина да се набрычка, но още при първия дъжд 
  ще възстанови водните си запаси и ще изглежда свеж, както обикновено.

Кактусите 🌵


  Слоновете са много интелигентни животни. Каквото научат веднъж, практически не го забравят никога.
  Те знаят много добре кой се числи към стадото им и забелязват, когато човек е приятелски настроен към тях. 
  Тяхната интелигентност се демонстрира не само в зоологическите градини и на манежа в цирка, 
  но и в много филми сме свидетели на герои - превъзходно обучени животни. 
  В Индия освен всичко друго слоновете са и предпочитани за работа. Но всъщност паметта им е необходима 
  за дългите пътешествия, в които често изминават хиляди километри.


  
  из "1000 въпороса" с КОАЛА ПРЕС

  ********************
  Въпроси:
  1. Колко килограма тежи един африкански слон?
  2. А, колко килограма тежи един азиатски слон?
  

Добра ли е паметта на слоновете? 🐘

Футболът като игра е възникнал преди около 200 години, в интернатите в Англия 
  (интернат това е училище, в което учениците не само учат, но и живеят). 
  По онова време всеки е играел на футбол по собствени правила. През 1846 г. са създадени правила,
  които да се спазват от всички. Така с общи правила е много по-добре, когато играеш срещу друг отбор, нали?
  
  Футбол сега се играе във всички страни по света. Често се провеждат състезания между държави или 
  между футболни клубове от различни държави, като например Европейското първенство или Купата на УЕФА.

  
  
  Топката също доста се е изменила през годините. Отначало тя е представлявала надут пикочен мехур 
  от органите на някое животно, обвит в кожа от външната страна. Когато е валяло по време на мача, 
  тази топка много е натежавала и формата й се променяла. В наши дни футболната топка се изработва от 
  кожа, а върху нея се слага синтетичен слой, за да се драска по-трудно. 
  В миналото играчите са играели футбол с нормални обувки.

  Едва по-късно са били измислени сегашните футболни обувки с бутони, които наричаме бутонки.
  
  ********************
  Въпроси:
  1. Какво са бутоните?
  2. Провеждат ли се и други първенства, освен Европейското?
  

История на футбола ⚽


  Когато човек започне да остарява тялото му почти незабелечително започва да се свива. 
  Това се случва, защото хрущялът между прешлените на гърба в скелета постепенно се разпада и изчезва. 
  (Ако прекараш пръст по дължината на гърба на човек, ще усетиш нещо като топчета. Това са прешлените.)
  Хрущялът е като мека гъба, която пречи на костите ни да се сблъскат и прави тялото ни гъвкаво.
  Когато тялото ни започва да остарява, то произвежда все по-малко нов хрущял.
  По тази причина старите хора са по-схванати и негъвкави от младите. 
  Когато хрущялът постепенно изчезва те стават по-ниски от себе си с може би около два сантиметра.

  Дори когато остаряваме имаме шанс да останем гъвкави, ако спортуваме редовно.
 

Като остаряваме се свиваме 👵🏻👴🏻


  Коалите са онези сиви, пухкави животни с големи уши, които досущ приличат на плюшени играчки. Те живеят по 
  източното крайбрежие в Австралия и също като кенгуруто са торбести животни. Коалите са много застрашен вид. 
  Това означава, че са много малко на брой. Тяхното име им е дадено от аборигените - най-старите жители на Австралия. 
  Да се върнем на думата "коала" - тя буквално означава "не пие". Аборигените са нарекли коалата така, 
  защото животното наистина никога не пие вода. А, как поема необходимите течности в организма си? 
  От растенията, които яде. Коалите ядат само листа от евкалиптовото дърво. Листата са богати на фибри, но и също са много токсични (отровни). 
  Други животни, които ядат евкалиптовите листа, се разболяват тежко и дори умират, но коалата - не. Яденето на тези отровни листа прави
  коалите много сънливи. Смилането на храната е много бавно, което означава, че коалите спят до 18 часа на ден!



  ********************
  Въпроси:
  1. Какво означава името "коала"?
  2. Какво означава "токсичен"?
  3. Кои са аборигените?
  

Коала 🐨


  Имаме нужда малко да презаредим.
  Животът ни притиска - трябва да се веселим.
  Свободни сме да бъдем индивидуалисти, 
  а не просто all inclusive туристи.
  
  
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.

  
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим да ме няма и кой откъде е!
  (Дим да ме няма)
  
  
  Имаме нужда малко да разнообразим.
  Системата буксува - трябва да се освежим.
  Свободни сме да бъдем индивидуалисти, а не просто щрауси непукисти.
  Времената се менят, парите се въртят, идеалистите мълчат, кареаристите блестят.
  Чупя се от мрежата и дърпам шалтера, надалече заминавам довечера.
  
  
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.


  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим да ме няма и кой откъде е!
  
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.
  Свършвам работа и дим да ме няма.
  Стягам багажа и дим да ме няма.
  Изключвам телефона си и дим да ме няма.
  Не ме търсете известно време.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим-дим-дим-дим дим да ме няма.
  Дим да ме няма и кой откъде е!
  
  
  от Графа, Бобо и Печенката
  

Дим да ме няма

Хвалил ми се Данчо,
  Данчо мързеланчо:
  — Кой е като мен
  чист и пременен!
  Дрешките ми — прани,
  прани са от лани.
  Мил съм си главата
  лятос на реката.
  Ноктите не режа
  да съм като ежа.
  А носа за здраве
  трия го с ръкави!
  Хвалил ми се Данчо,
  Данчо мързеланчо:
  — Кой е като мен
  чист и пременен!
  Чули го момчетата,
  чули го врабчетата,
  чули го цветята,
  чула го реката
  и се смели, смели
  цели три недели!
  

Хвалил ми се Данчо


  Тича през моравата 
  топка със бодли.

  Ритнеш ли я, здравата 
  ще те заболи.
  
  Тича състезателно
  или си лежи.
  
  Ала по-внимателно 
  ти я наближи!..
  
  Тази топка бодлива
  е жива!
  

ПЪРВА ЗАГАДКА, НАЙ-КРАТКА


  Рогльо, Рогльо!
  Ти си Могльо, 
  но си Могльо по пълзене,
  не си Могльо по летене!
  
  Можеш 
  в горската пътечка 
  сам да минеш покрай мечка,
  сам, по-нисък от тревата, 
  сам, по-тих и от водата.
  
  Рогльо-Могльо
  многолетни,
  колко време ще пълзиш?
  Да ти дам 
  крила ракетни,
  та със мен да полетиш?
  

ВТОРА ЗАГАДКА HE TAKA КРАТКА


  Той е славен шампион
  в дълго бягане по склон!
  
  В ниви и пътеки прашни
  тича съ нозе безстрашни.
  
  Хукне - спира, хукне - спира,
  дълго бягане тренира.
  
  Спре ли се на хълм горист, 
  не трепери като лист.
  
  Кой, кажи ми ти - ще гони
  бързоноги шампиони?
  

ТРЕТА ЗАГАДКА, ОТНОВО НАЙ-КРАТКА


  Кленът рони лист по лист.
  Пламва пътят. И тогава
  бавно в есенния блясък
  без вериги и без трясък
  
  пътя пламнал прекосява
  малък танк с един танкист..
  И под сумрака сребрист
  тихо този танк застава.

  Не заплашва и не гръмва..
  Кротко спира, щом се стъмва.
  Но нима е танк тогава
  този танк с един танкист?
  

ЧЕТВЪРТА ЗАГАДКА, НИ ДЪЛГА, НИ КРАТКА


  Ножица лети
  към мъгли извили.
  Но ще кажеш ти:
  «Ножица лети ли?»
  
  Да, лети! И то
  смело в небесата!
  Но едно «защо»
  носи на крилата.
  
  А защо над тях
  падат тъмни мрежи?
  Тя лети без страх,
  тези мрежи реже!
  
  Мрачните мгли
  няма ги в простора!
  Сещаш се, нали,
  за какво говоря?
  

ПЕТА ЗАГАДКА, НО... СЪС ЗАБРАДКА


  Тръгнал дядо за Златица,
  изгубил си ръкавица.
  Там играла на поляна
  Малка мишчица Гризана,
  ръкавичката видяла
  и на топличко се свряла.
  
  Ей го мокър и подплашен
  тича Зайо от горица.
  Спира го на пътя прашен
  дядовата ръкавица.
  — Кой на топло там се гуши? —
  пита Зайо дългоуши…
— Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
— аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски —
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
— В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?

— Влез, самичка ми е скучно! —
рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса.
(То без нея що ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.

— Кой е в тая ръкавичка? —
пита хитрата кумичка.

— Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои!

— Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.

— Влез, макар че сме мнозина,
но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.

Спира той на пътя прашен —
гладен, настървен и страшен.

Ръкавичката съглежда,

да подуши се навежда,

но усеща я, че шава

и запитва той тогава:

— Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

— Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица.

ами ваша милост кой е

и защо ни безпокои?

— Аз съм Вълчо от Балкана,

гост желая да ви стана…

— Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!



Подир малко всички сещат

цяла земя разлюляна —

иде рошава Мецана,

в ръкавицата надникна

и юнашки се провикна:

— Чия уплашена душица

крий се в тая ръкавица?

— Тук на топло си почива

мишка мъничка гризлива,

Зайо-байо Средногорски,

скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица,

златокожата лисица,

Кумчо-вълчо от балкана,

гост на нашата покана.

Ами ваша милост кой е

и за що ни безпокои?

— Аз съм рошава Мецана,

гост желая да ви стана.

— Влез, макар че сме мнозина,

но нали си ни роднина!



Събрали се те другарски,

разположили се царски

и ръкавичката на друма

и отворили си дума…

Скоро дядо от Златица

се завърна да потърси

свойта топла ръкавица.

Зер, ако я намери,

баба с кремък ще я дере…

И вървейки, и кашлейки,

насред пътя той се спира

и душата му примира,

сърце му се разтреперва —

гледа, гледа и не верва:

ръкавичката му шава,

миша глава се подава

и опашка от лисица,

и парченце от ушенце,

едно късче кожух мечи,

светят остри зъби нечии…

— Какво мислиш бре, човече! —

дядо сам на себе рече

и ръкави си възпрете,

и с тоягата удари,

и повтори и потрети…



Вечерта дома го срещна

неговата баба стара:

дядо лов с колата кара

и засмян дори до уши,

той лулата важно пуши…

Край
 от Елин Пелин
  

Дядовата ръкавичка


  Слива със костичка
  който изяде,
  слива във корема
  ще му израсте.
  
  Ще излизат клони,
  като спи насън,
  през носа, устата
  и ще гледат вън.
  
  Заран във корема,
  ще се скрият пак,
  ала във очите
  ще оставят знак.
  
  Който ги погледне,
  той си вече знай
  и с таквиз дечица
  никой не играй.
  
  автор: Дора Габе
  

Лакомчо

— Знам бе, знам бе, знам бе, знам.
  Аз професор съм голям.
  Хищна птица е кълвача.
  Слонът двеста метра скача.
  На дърво расте пипера.
  Бяла мечка срещнах вчера.
  Вълците са тревопасни,
  а пък зайците — опасни.
  Гъбите са минерали
  с цветове като кристали.
  Мечките са витороги,
  а бизоните — двуноги.
  Жабите ядат банани,
  мравки се ловят с капани.
  Китовете ходят боси,
  кенгуруто шапка носи.
  Враната е пойна птица,
  тигърът пасе пшеница.
  — Ех, че, ех, че многознайко
  е съкласникът ни Райко.

Райко Многознайко

Февруари-ари,
  с тебе сме другари —
  бодри и сърцати,
  всекиму познати.
  
  Ти от рано-рано,
  викаш: „Хайде, Ваньо,
  чака стръмнината,
  грабвай си шейната!“

   
  
  А тогава-ава
  мама шал ми дава,
  за да не изстина
  в снежната пъртина.
  
  
  По пързалки-алки
  съм с децата малки.
  Спускаме се, пеем,
  по снега лудеем.
  
  
  Ти ръцете-ете
  ни студиш и двете,
  щипеш ни страните
  и червиш ушите.
  
  
  Но това ни прави
  пъргави и здрави.
  Февруари-ари,
  с тебе сме другари!
  
  
  автор: Асен Босев

Февруари


  Огнено слънце изгрява,
  лъчите красиво трептят
  и славейче чудно запява,
  запява със него светът.
  
  Високо южнякът се носи,
  полюшват се в песен жита
  и лято с краката си боси
  все тича сред пъстри цветя.
  
  
  Запяла е днеска земята
  и всичко във радост блести.
  Комбайни боботят в полята
  и песен щастлива лети.
  
  16.01.1974 г.
  Петя Дубарова
  

Лято в България


  Безбройните разплакани черупки
  докосват ме със свойта чернота,
  и рачета от тъмните си дупки
  проблясват със солена мокрота.
  
  Студена сол нозете ми изгаря
  и пяна във дланта ми се топи,
  вибрират побелели морски пари
  със вятър, хладината им изпил.
  
  Как искам да съм с мидите зелени,
  но тръгвам умълчана към дома
  и мидите си тръгват сякаш с мене,
  със мен си тръгва топлата вълна.
  
  Сега разбирам: в топлите ми длани
  е сгушено соленото море.
  Във сънищата мои разлюляни
  то бърза да се побере.
  
  Петя Дубарова
  

Аз и морето


  Децата са вълшебни семенца,
  които в клас голям ще израстат,
  и с пламнали очи, ръце, сърца,
  ще тръгне всяко бързо в своя път.
  
  Децата са далечната мечта,
  те скоро в своя път ще полетят,
  децата радостта са на света,
  звездица крие всяко в свойта гръд.
  
  Децата са различни семенца
  и в плевели едни ще израстат,
  но има златни, хубави зрънца,
  които в чуден цвят ще разцъфтят.

  11.09.1974 г.
  Петя Дубарова
  

Децата


  Моливчето взех на кака Дочка
  и поставих върху листа точка.
  
  И нали то винаги ме слуша,
  вижте как ми нарисува круша.
  
  По погрешка драснах със ръката —
  стана долу дръжка полегата.
  
  После бързо със драскулка нова
  сложих й листенце ей такова.
  
  И кога се вгледах — леле, мамо —
  нарисувал съм мишле голямо.
  
  автор: Йордан Друмников
  

Чудното моливче ✏️


  Стана дума в трети клас
  
  за това — какъв е Спас.
  
  Двама казват: „Приказлив“.
  А пък трети: „Мълчалив“.
  
  Тъй говорят ден и два
  и… обратно след това.
  
  Двама казват: „Мълчалив“.
  А пък трети: „Приказлив“.
  
  Но кажете: кой е прав?
  И какъв е Спас по нрав?
  
  Може би е мълчалив?
  Може би пък — приказлив?
  
  Прав е целият ни клас.
  Нрав особен има Спас.
  
  На чина е приказлив.
  На дъската — мълчалив.
  
  автор: Цветан Ангелов
  

Кой е прав


  Зад полята, в долината
  се синее планината.
  Топло лятно слънце грее,
  бисерна река бистрее.
  А из златните пшеници
  бликат гласове на птици.

  
  Гледам аз и се любувам.
  Де да ида да летувам?
  
  Отговарят ми полята:
  — Тук прекарай цяло лято!
  В нашата зелена шир
  лятос ти бъди пастир!
  
  
  Буйна нива ме зове:
  — Тук събирай класове.
  Тежки снопи — чисто злато
  ще пренасяш в знойно лято,
  ще ги возите с колите
  в тихи нощи под звездите.
  Пресни пити ще ядеш,
  здрав и читав ще растеш!
  
  
  Тъй да бъде — рекох аз,
  и заработих тогаз:
  бях с тояжката в ръцете
  по ливадите с овцете,
  а когато жетва златна
  грейна чиста, благодатна,
  пламнах в жътвената жар,
  на жътварите другар.
  
  
  А след жътвата с децата
  гмуркахме се из реката,
  брахме ябълки и сливи,
  зарзали и круши диви…
  Планината отдалече
  се усмихна и им рече:
  — Ха от знойните поля
  ти сега при мен ела!
  Тук е чудно за летуване.
  И запях през равнината,
  път поех към планината.
  — Добро утро, планина,
  аз пристигам, ето на̀!
  — Добро утро, млад юнак,
  гост бъди ми, мил и драг!
   
  
  
Волно дишах въздух чист,
  пих водица с липов лист,
  като чудните юнаци
  пях из хладните букаци,
  затова съм тоя ден
  бодър, здрав и бял-червен!
  
  автор: Асен Босев
  

Летуване


  – Бабо Мравке, где така?
  – Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка?
  – Днес Калинката е булка, та съм канен на свирня.
  – А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска?
  – Ще поискам срам не срам, аз от твойто житце сбрано.
  – Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан!
  
  автор: Александър Божинов
  

Бабо Мравке, где така?

За мен отдавна хората говорят,
  че вечно съм без пукната пара,
  но аз със всеки съм готов да споря
  дали това е най-важно на света
  
  Живея на последния етаж
  в една мансарда, точно под звездите
  прозорецът е моята врата
  и аз вървя към тях и ги разпитвам
  
  Дали след време тука под звездите
  прозорецът ще има светлина
  дали тогава пак ще слушат "Бийтълс"
  и вечните поети ще четат
  
  Дали хазяйката ще идва рано
  с виенска кифла, с каничка кафе
  и вместо да попита тя за наема
  ще се усмихне - спахте ли добре
  
  И пак ли ще звучи невероятно
  за някой, ако някой пак твърди,
  че има най-голямото богатство
  един прозорец и безброй звезди.

  
  Автор: музикална група Тангра
  

Богатство


            Летяли си два балона в пустнията.
            Единият казал:
            - Виж, кактусссссссссссс-с-с-с-с!
            

Два балона в пустнията


            - Виждал ли си слон да се крие зад конец?
            - He!
            - Че как ще го видиш, нали се е скрил!
            

слон зад конец


            - Иванчо, не си миеш добре лицето!
            Изцапан си и даже мога да позная какво си закусвал.
            - Какво съм закусвал?
            - Ами ето, хляб и лютеница!
            - А, не познахте, госпожо. Това беше вчера!
            

Иванчо закусвал


            - Иванчо, кой месец има 28 дни?
            - Всички, госпожо!
            

28 дни


            - Учителката ми се скара за нещо, което не съм направил!
            - За какво?
            - За домашната.
            

Домашната работа


            Срещат се два охлюва:
            - Ти наистина ли си участвал в състезанието през 2002 година?
            - Да!
            - И на кое място завърши?
            - Не знам! Още тичам...
            

Два охлюва


            - Мамо, днес писахме в училище?
            - Какво писахте?
            - Не знам. Не сме се научили да четем!
            

В училище


            Тримата глупаци си вървели и единият казал:
            - Който познае колко бисквити имам, ги печели и трите!
            

Бисквити


            Един домат попитал друг:
            - Какъв искаш да станеш като пораснеш?
            - Кетчуп! - казал другият.
            

Домати


            Влязъл един кон в сладкарницата и казал:
            - Една лимонада с много сламки, че съм гладен.
            

Кон в сладкарницата


            Пингвин и зебра влизат при фотографа.
            - Цветна снимка ли?
            - Не, достатъчно е и черно-бяла.
            

Цветна снимка


            Бебе акула видяло подводница и се изплашило. Майка му го успкоява:
            - Не се плаши, миличко, това е просто консерва с хора.
            

Подводница


            - Колко книги се побират в празна чанта?
            - Една! След това вече не е празна!
            

Празна чанта


            - Какво казала нулата на осмицата?
            - О, много хубав колан!
            

Нулата и осмицата


            - Защо жирафът има дълъг врат?
            - Защото му миришат краката.
            

Дълъг врат


            - Келнер, поръчахме преди един час! Още колко ще чакаме поръчката?!
            - Най-много още 15 минути, след това затваряме.
            

Келнер


            - Келнер, къде ми е лъжицата? Как да ям супата?
            - Господине, това е крем супа. Намажете си я.
            

Супата


            Отишла една жаба при фотографа и му казала:
            - Искам на снимката да съм красива, а устата ми да не е толкова голяма... фотографът я посъветвал:
            - Добре, тогава щом ти махна с ръка ще кажеш "КОНФИТЮР" и аз ще те снимам.
            Съгласила се жабата. Седнала нагласена и щом фотографът си вдигал ръката, веднага
            крякнала: "МАРМАЛААААД".
            

При фотографа


            - Ако имаш 8 ябълки и ми дадеш 2, колко ще останат?
            - Не знам, тате, в училище учим с круши.
            

Осем ябълки


            - Какво прави един слон, когато има слънце?
            - Ами, сянка!
            

Слон


            - Как се изкарва тигър от река?
            - Райенце по райенце!
            

Тигър


            - Как може една крава да излезе от реката?
            - Мокра!
            

Крава


            Вървели си две змии - майка и дъщеря
            - Мамо, ние отровни змии ли сме?
            - Не, защо?
            - Защото току-що си прехапах езика.
            

Две змии


            Мъж се качва в автобуса и пита шофьора:
            - Отивате ли до зоологическата градина?
            - Не, аз трябва да работя!
            

В автобуса


            Поканили една стоножка на парти.
            Партито започнало, а нея я няма.
            Партито наближило своя край и стоножката влиза запотена. Всички
            я питат какво става. Тя отговаря:
            - Ами, на вратата пишеше: "Преди да влезеш вътре си изтрий краката".
            

Стоножка на парти


            - Откъде знаеш, че морковите са полезни за очите?
            - Ами, да си виждал заек с очила?
            

Морковите


            - Келнер, може ли една клечка за зъби?
            - Момент, господине, в момента я използват.
            

Клечка за зъби


            Трима селяни се надлъгвали кой отгледал най-големи ябълки.
            - Аз като сложих една ябълка на кантара и той се счупи.
            - А аз като сложих една ябълка на кантара и се счупиха и кантарът и масата.
            - О, това е нищо! Аз като сложих една ябълка на каруцата и излезе един червей и ми изяде коня.
            

Надлъгване


            Учителката пита Иванчо:
            - Иванчо, кажи ми пет африкански животни.
            - Пет слона и пет жирафа.
            

Aфрикански животни


            - Иванчо, с коя рыка пишеш най-добре?
            - С никоя! Пиша с химикал!
            


            - Келнер, в бирата ми има муха!
            - Е, какво толкова, господине? Та, колко може да изпие една муха?!
            

нищо не пристигна